ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА
Според местни легенди в местността около средновековния Коритенград са се водили къврави сражения между турците и последния търновски цар. След тежко поражение, той се укрил в пещерите по десния бряг на Исккъра между Люти брод и манастира. Те и сега носят името Шишманови дупки, а местността около тях Шишманец. Във връзка с тия тъмни сказания е и името на манастира - "Черепич" - поради многото черепи на падналите в битките, с които била осеяна цялата околност.

Най-старото свидетелство за неговото съществуване е манастирският устав (типник), писан в периода 1390-1398г.
Има данни, че манастирът е пострадал по време на войната на влашкия войвода Михаил Витязул с турците през 1594-1601г.
В началото на ХVІІв. манастирът е възобновен от отец Пимен Софийски, наречен още Зографски. Това е отразено в неговото житие, писано от неговия ученик Памфилий (открито в библиотеката на Зографския манастир), в което се казва, че след като напуска "Зографския манастир (1598г.) той се връща в Софийско, където "съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастири, между които и Черепишкият, който е на река Искър". Към края на живота си светецът се завърнал в Чеперишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Това става на 3 ноември 1618г. Йеромонах Памфилий завършва Житието си с думите: "Това написах за спомен и чест на светия отец в Черепишкия манастир". По-късно, когато Черепишкият манастир изпаднал в запустение, братята от Суходолския манастир отркрили гроба и пренесли мощите на светеца в своя манастир, където почиват и до сега.
За това споменава и Паисий Хилендарски в История славянобългарская.
През 1733г. тук пристига ученият йеромонах Партений Павлович, който разгледал манастрирската библиотека.
В един ръкописен Типик, среднобългарска редакция, няколко дати говорят за историята на манастира. В една от тях се казва, че книгата била "подновена" през 1737г. В друга, един опитен в калижрафията "анагност" Новак, съобщава, че "седел оу манастир Черепиш" в лето 1745. В третата е отбелязано, че в 1770г. един дарител подарил на манастира крупната за онова време сума от 36 гроша. В четвъртата - че на 25 март 1789г. починал игуменът йеромонах Севастаян.
През зимата на 1798-1799г., когато Али паша пристига с голяма войска във Враца, св.Софроний Врачански на два пъти бяга от престолния си град в Черепишкия манастир, за да се спасява от отстъпващите, разбити при Видин от Пазвантоглу султански войски. При първото си идване той заварил манастира затворен. Монасите му все по същата причина потърсили скривалище в една от многото пещери из околността и Софроний останал при тях 24 дни.
Според предания, които през 1915г. проф.Петър Мутафчиев чул от стари монаси, в началото на ХІХв. манастирът преживял дълъг период на запустяване. Около 1802г. тук пристигнал някой си поп Торньо и под негово ръководство започнало обновяването. Тогава е построена нартиката и малката северна одая, разрушена през 1929г.
Между 1842 и 1859г. тук се подвизава будният монах-книжовник отец Дамаскин. Саморъчният му дневник, твърде разнообразен и занимателен, се пази под номер 26 в ръкописната сбирка на Врачанската митрополия. По това време манастирът бил в много добро материално и духовно благосъстояние. Той притежавал скъпи утвари, имал доста монаси, разпологал със значителни финансови средства и възобновил стария запустял Тържишки манастир, известен под името Струпецки. Издържал народно училище за млади момчета, а в метоха си в Тетевен поддържал девическо училище за учителки.
През втората половина на ХІХв. тук са ставали политически събрания с участие на руския възпитаник Софийский митрополит Мелетий. Игуменът на манастира йеромонах Епифаний Младенов от с.Лютиброд и монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий са участвували във Врачанското съзаклятие. Йеромонах Епифаний бил член на Врачанския революционен комитет и основател на Лютибродския селски комитет. При вестта за идването на Ботевата чета той благословил и разпоредил 60 жени от Лютиброд да месят и пекат хляб, който да бъде изнесен в планината на определени кръстопътища.
В "землището на Черепишкия манастир" над село Челопек е водила сражения четата на Христо Ботев. Последната битка е станала в съседния Рашов дол, където загинали 12 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов. Вече повече от столетие в Черепишкия манастир се пази бойната сабя на Христо Ботев, с която той се е сражавал на Милин камък и на Вола. Сабята е добре запазена и носи посочените от генерал-лейтенант Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, отличителни белези. Лицето, което донесло сабята в манастира през майските дни на 1876г. се казва Нено Нешков (Нецов) от Лютиброд (по-късно живеещо в с.Джурилово, Белослатинско). Сабята му била предадена лично от ботевия четник Петър (Перо) Македончето, веднага след убийството на воеводата, за да я предаде на игумена за съхранение.
По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът бил спасен от ограбване и опожаряване.
През 1888г. се изгражда кубето на църквата и се освещава храма-костница "Отсичане главата на св.Йоан Кръстител". Тя е малка постройка с купол. Намира се високо в една пещера над манастирския двор. Там почиват костите на боголюбиви и заслужили ляде. Предполага се, че тук са прибрани и костите на дванадесетте Ботеви четници, убити в Рашов дол на 21 май 1876г.
През 1921г. в манастира се създава Свещеническо училище, от което излизат 11 випуска до 1935г., когато е закрито, а на негово място е открито Църковно-певческо училище. През 1938г. тук се открива Пастирско-богословски институт, който функционира до 1948г. От 1950г. тук се намира Софийската духовна семинария.
През януари 1944г., поради бомбандировките над столицата тук бил евакуиран Св.Синод.

Под основите на съвременния храм е проучена по-ранна сграда. Църквата е възобновена през ХVІІв. В първоначалния си вид тя се състои от еднокорабен наос, засводен с масивен полуцилиндричен свод и олтар, съставен от централна апсида и две странични ниши, които са издълбани в леко заоблената източна стена. Твърде вероятно е по това време храмат да е обновен от Пимен Зографски т.е. да е реставрирал извехтелите стари стенописи.
През първите години на ХІХв. е премахната западната стена на църквата и сградата почти удвоява дължината си. Вероятно тогава северният страничен прозорец се разширява, а южният се замества с врата. Към 1836г. манастирският храм бил изографисан от прочутия зограф Йоанакий поп Витанов. Краткият надпис върху вътрешната южна стена на олтара в манастирската църквла гласи: "Рука Йоаникия".
През 1888г. по времето на "предостоятеля" йеромонах Епифаний от Лютиброд, било построено кубето на главния манастирски храм. Над западния прозорец на купола е оставен следният надпис: "1888 года, 3 август. Направиса сеи кубе във времето на предстоятеля йеромонаха Епихания Младенов от село Л.брод".
През 1908г. (надпис над западната врата отвътре) към съществуващата живопис са прибавени нови изображения в пристроените части - удължената част на църквата и купола. Майстор е бил дебърският зограф Васил Илиев от Глачникс. Негова творба е и големия иконостасен образ на Спасителя.
През 1939г. се прибавя притворът. Той е изографисан през 1957г. от софийския художник Илия Пефев в реалистичния стил на стенописите от храм-паметника "Св.Александър Невски".
Иконостасът е възрожденска дърворезба. Отделни икони са по-стари от 200 и повече години.

Те са следните: Владишкото здание, Хаджи Методиевото здание, Даниловото здание, Училищното здание, една сграда откъм пътя за гарата и едно ново здание, построено през двайсетте години и ремонтирано през 1951г. Теодосиевото здание срещу него е напълно разрушено през 1950г.
На една от скалите, непосредствено до тези сгради, е издигната т.нар. "Рушидова къща" от началото на ХІХв. Легендата разказва, че е построена от Рушид бей, Врачански управител. Той имал тежко болна от туберколоза дъщеря. Една нощ на момичето се явила Жена, която й казала да отиде в Черепишкия манастир. Отчаяните родители веднага завели дъщеря си в манастира, където й чели молитва за здраве и тя действително оздравяла. В знак на благодарност беят построил върху непристъпните скали Рушидовата къща. В тази къща е взето фаталното решение за обира на орханийската поща от група революционеро под ръководството на Димитър Общи на 15 август 1872г.

Като произведения на църковното изкуство могат да бъдат определени някои икони от началото на ХІХв., старата част на дърворезбения иконостас и владишкия трон.

Камбаните на Черепишкия манастир са седем и са от 1884г. - най-старите в Северозападна България.

Интерес представлява сребърната мощехранилница, изработена от двамата златари Тошо и Георги през 1792г., както и една везана плащеница от 1844г. Върху мощехранилницата са изковани св.безсребреници-лечители Козма и Дамян, родом от провинция Асия, Мала Азия, чиято памет се празнува на 1 ноември. Всички ръбове на мощехранителницата са завършени с изящни филигранна плетеница.
Друго подобна мощехранителница е от 1814г. Върху четирите й страни е оставен надпис в два реда, трудно четлив. В него са посочени имената на дарителите и казаната година.
Копринена плащеница от 1844г. От надписа й се вижда, че манасктърат вече се именувал "Успение Богородично" и че плащеницата била работена по времето на Врачанския епископ Агапий и на манастирския епитроп Йосиф. Самата пък плащеница била изработена с неподражаема вещина от врачанския майстор николай Павлович.

1. Манастирски устав (типик) от 1390-1398г. (съхранява се в Църковния историко-археологически музей - София).
Писан на хартия с водни знаци към амия край на Търновското царство. Началните два листа и няколко крайни листове липсват, но ръкописът е сравнително добре запазен. Съдържа всичко 299 листо. Текстът няма цветни украси. Типникът е ценен не само със своите приписки, но и със своето съдържание. Среднобългарската му редакция представлява истинска езикова съкровищница, а неговите литургически наредби ясно говорят за манастирския богослужебен живот по време на Второто българско царство. Тук са дадени изчезнали вече служби (например умиване нозете на Велики четвъртък), изброени са старите названия на храма, споменати са редица вярвания и обичаи на монашеския живот, монашеското облекло и т.н. Типникът се разпада на два отдела: отдел първи, съдържащ общи уставни наредби и Отдел втори, съдържащ в обичайния календарен ред последования за всички годишни дни и пос9ледованията в ония годишни времена, когато се употребяват постният и цветният триоди. Този рядко ценен паметник представлява точен превод на ГЖръцкия Йерусалимски типик, според както е известен по запазените ръкописи от ХІІв.

2. Черепишко Четвероевангелия от ХVІв.

През 1612г. е изработена сребърна позлатена обковка от майсторите Никола и Пала (Павел). Върху обковката са изобразени "Свето Благовещение" и "Въздвижение честного и животворящаго креста". Централните иконографски композиции са оградени от рамка, запълнена с по-малки изображения на свещени лица, поставени в правоъгълни полета. По ръба на металическите кори на Евангелието красиво е изкован надпис, в който се разказва, че игумен на манастира бил йеромонах Богослов.

3. Панагерик, писан през 1623г. от йеромонах Даниил.
Съдържа житията на Св.Петка, Св.Иван Рилски, Св.Иларион Мъгленски, съставени от Св.Патриарх Евтимий Търновски.
4. Зографски апостол, писан през 1630г. и през 1656г. занесен в Света Гора от някакъв хаджия.
5. Дарителна книга (Катаснак).
С данни за дарения от Врачанско, Софийско, Плевенско, Никопол и др. Една преписка от 1684г. съобщава, че по това време игумена на манастира се е казвал Петроний.
6. Преписка от партений Павлович в един Панагерик от 1622г.
"Хубава обител и красиво място, но само един йеромонах намерих в него. Останалите починали. Но Господ, Който със Словото Си е създал от нищо Вселената, дано умножи братята на тази обител, която е на змапустялане и в която може вече да угасне паметта на ктиторите".
7. През 1630г. тук книжовникът Яков пише "Апостол"
8. Черепишки буквар, отпечатан в Москва през 1701г.
9. Сборник от поучения и слова "Маргарит", съставен от Тодор Врачански през 1762г.
10. Дневник на монаха-книжовник Дамаскин, пребивавал в Черепишкия манастир между 1842 и 1859г.
Пази се под номер 26 в ръкописната сбирка на Врачанската митрополия.

СТАТУТ. В продължение на 20 години на територията на манастира са провеждани археологически разкопки, консервация и реконструкции на сгради. Манастирът е от национално значение.

ДОСТЪПНОСТ
Преди прокарването на новия път за Мездра подходът към манастира се е осъществявал през тържествен зидан портал, долепен до западната стена на "Методиевото" здание. До тази порта е водила малка пътека. От 20 февруари 1897г. манастирът е достъпен с влак, а от 1952г. и по шосе.

ЛИТЕРАТУРА
Мутафчиев, П., Из нашите старопланински манастири. - Избрани произведения, С., 1973, т.ІІ, 362-371
Мутафчиев, П., Из нашите старопланински манастири. - Сб.БАН, кл.ист.фил. 15 (ХХVІІ), 1931, 122
Василев, А., Черепишкият манастир "Успение пресвета Богжородица". С., 1943
Гошев, И., Към историята на Черепишкия манастир. - ГСУ-БФ, т.ХХІІ, 1944/1945, 34
Динеков, П., Житие на отец Пимен Зографски. - ИИБЛ, 1954, кн.2, 246
Нешев, Г., Български довъзрожденски културно-народностни средища. С., 1977, 205-208
НожароваГужгулова, Т., Гужгулов, Г., Черепишкият манастир - проблеми на реставрацията. - МПК, 1982, кн.2, 21-27

БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ЗА ЧЕРЕПИШКИЯ МАНАСТИР
Алеко Константинов
След прокарването на железопътната линия през 1897г. манастирът е посещаван от Алеко Константинов, който в един своя пътепис го нарича "Българска Швейцария". Неговите почитетале наскоро след смъртта му, вдъхновени от пътеписа, организират през август 1897г. първия в България туристически излет с влак.
Иван Вазов
През 1899г. за първи път посетил манастира. Тук той написал някои от стихотворенията си (Орлите на Бабини Плазове, Орлицата, В нейните обятия и др.), влезли с стихосбирката му "Скитнишки песни". Тук е чул и преразказал един епизод от Ботевата епопея в разказа си "Една българка". Тук е писан и пътеписа "Черепич".