Църквата е пристрояване и преправяна видимо през три различни периода (притвора). По архитектурната си специфика се отнася към ХVІІ и началото на ХVІІІв. По време на Възраждането през 1872г. (надпис над главния вход) тя е достроявана, а през следващата 1873г. е изографисана.
От църквата произхождат едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони във Врачанско -"Св.Никола" от края на ХVІІ-началото на ХVІІІв., "Св.Богородица" от края на ХVІІІв.
Западно от църквата под насипа личи зид с дължина 8,10м. При копане на силозна яма е изхвърлен културен насип, който съдържа парчета тухли, хоросан, парчета от керамични съдове, характерни за ХІІ-ХVІв.

СТАТУТ
Обявена за паметник на културата в ДВ бр.25 от 1969г. Паметникът е с национално значение.

ЛИТЕРАТУРА
Касабова-Савова, Р., Икони от Врачанския край. Д., 1977