Mezdra - Middle Ages

Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова.
По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част.

СТАТУТ
Обявена за паметник на културата от национално значение в ДВ бр.90 от 1965г.

ДОСТЪПНОСТ
Намира се в центъра на селото, в двора на новата действаща черква, в който пък се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Леснодостъпна

ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО В МОМЕНТА
Извършена е реставрация и консервация на обекта. В мнго добро състояние.

ЛИТЕРАТУРА
Касабова-Савова, Р., Икони от Врачанския край. Д., 1977

Църквата "Св.Никола" в село Царевец
	ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Апсидата и двете странични ниши, изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, са оформени като фепида. Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.
Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис. На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България. При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв. Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата). През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова. По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част. СТАТУТ Обявена за паметник на културата от национално значение в ДВ бр.90 от 1965г. ДОСТЪПНОСТ Намира се в центъра на селото, в двора на новата действаща черква, в който пък се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Леснодостъпна ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО В МОМЕНТА Извършена е реставрация и консервация на обекта. В мнго добро състояние. ЛИТЕРАТУРА Касабова-Савова, Р., Икони от Врачанския край. Д., 1977
ОБРАТНО