Върху висок скалист масив, надвесен над коритото на река Искър, е разположена древната крепост, охранявала достъпът към проходите на Стара планина. Северно от крепостта се е простирало селище, върху чиито развалини сега е построен съвременния град Мездра. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

Крепостта до град Мездра пази останки от времето на Праисторията до Късната Античност. Основите на крепостните стени са положени върху останки от Халколитната епоха. Върху римската крепост е бил изградена византийски отбранителен пункт. По-късно крепостта е била нееднократно достроявана и поправяна. Сега върху непристъпния скален масив могат да се видят крепостните стени, изградени през Римската епоха. Те представляват най-добре запазената във височина укрепителна система след тази на античния град Диоклецианопол (съвременен Хисар) по нашите земи.