Развитието на халколитните култури на Балканите достига своето най-голямо развитие в края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. Това развитие е резултат от усъвършенстването на оръдията на труда, по-голямия опит и знания, достигнати в областта на земеделието и скотовъдството, на тови технологии в керамичното производство, културните връзки и взаимодествия.

Медта, която е била отдавна известна, сега прониква широко в производството и се използва за изготвянето на различни оръдия на труда и предмети. Наред с медта се добива злато, което се използва преди всичко за производството на накити и различни предмети, свързани с култа.

Значителните открития и промени в произвоствтото довеждат до качествени изменения в развитието на праисторическите култури. Започва натрупване на материални блага, което се отразява на социално-икономическите отношения между племената,населяващи Централните и Източнобалканските области. Настъпват важни изменения в структурата и топографията на праисторическите селища в последния период на Халколитната епоха.

Археологическите изследвания и разкопки в Западна и Северозападна Бългаия, Източна Сърбия и Югозападна Румъния показват, че селищата през Късния Халколит в този раяйон са били строени върху естествени защитени и труднодостъпни възвишения, разположени в близост до реки и извори. Тези селища са били укрепвани допълнително със землени валове, ровове, каменни стени и дървени палисади. По този начин възникват първите селища-крепости. На тези места могат да бъдат открити средства за отбрана и примитивни оръжия. В някои селища от този тип могат да бъдат видени следи от стихийни пожари и разрушения, които се повтарят периодично и понякога обхващат цялото селище.